Изкуството на пропагандата – част първа

Една лъжа повторена милион пъти става истина. Това е желязното правило на пропагандата. Точно по тази причина големите политически играчи имат нужда от простички символи, които да грабват въображението на хората и едновременно с това да са лесни за копиране във всякаква форма до безкрайност. Това са най-популярните примери за образи, които обединяват, разделят и владеят хората.

Към Втора част

1. Сърп и чук

Сърп и чук е рекламното лого на комунизма и комунистическите политически партии. Този образ (на руски език серп и молот) е известен с присъствието си в червения флаг на СССР от 1923 до края на съюза. Според официалната съветска версия двете сечива символизират съответно селячеството и градския (промишлен) пролетариат. Заедно двата инструмента подчертават единството на земеделците и работниците. Сърп и Чук са и международна емблема на комунистическия интернационал, тоест на почти всички комунисти, без значение дали подкрепят Съветския модел или не. Днес  логото предизвиква носталгия у много хора, които са живели в комунистическия строй. Не по-малко са обаче и тези, които изпитват остра неприязъм към тоталитарния режим и тежкия отпечатък, който той е оставил върху техните семейства и съдба. Най-неочаквано, логото на СССР, добива и широка популярност като моден аксесоар. Често може да се забележат младежи, които едва ли са били родени по „онова време”, да носят с гордост фланелки със Сърп и Чук.

2. Свастика

Това е символ, който търпи драматична трансформация. Свастиката е древен религиозен знак, за пръв път е споменат във ведите – свещените книги на индуизма. Тя е почитана като символ на късмета сред последователите на будизма, като се ползва от множество азиатски, европейски и индиански култури. И днес в Индия, това е много почитан мотив. Свастики се рисуват навсякъде: на вратите на храмовете, във всеки дом, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Свастиката е един от най-древните и свещени символи на арийците. Символът обаче придобива печална слава, след като в началото на ХХ век е приет за емблема на хитлеристите и тяхната Националсоциалистическа германска работническа партия. В “Моята борба” Хитлер описва скрития ú смисъл – „В свастиката съзираме мисията на борбата за победата на арийската раса“. Въпреки разгрома на Третия Райх, идеята на нацизма е жива до днес, като е много популярна и в страните-победителки във Втората световна война. Хитлеристката идеология се изповядва от множество радикални групи и нейният символ често се появява на публични места, изрисувана от анонимен автор.

3. NATO

Емблемата на Северно атлантическия пакт е доста популярен символ на нашето съвремие. Военната организация, която мнозина виждат в ролята на световен жандарм, притежава знак обвит до известна степен в мистерия. Точният автор на дизайна не е известен. Самият знак е одобрен официално от организацията на 14 октомври 1953 година. Стандартното обяснение за символа е, че той представлява бял „компас” в кръгла рамка на син фон, който символизира Атлантическия океан. Според други трактовки, изображението е стилизиран образ на северната звезда – ориентир за европейските мореплаватели от векове насам. Изключително популярна е и металната версия на знака, поставена пред централата на Алианса в Брюксел. След като надживя своя главен опонент в Студената война – Варшавския договор, имаше сериозни полемики относно бъдещето на НАТО. Според някои, пактът следваше да се разформирова. Организацията обаче продължи напред, като се зае да наложи мир в различни горещи точки по земното кълбо. Това неминуемо ú донесе и минуси. Хиляди хора от цял свят се обявиха против новата роля на Алианса и по време на митинги знакът често се преправя на свастика.

4. Евросимволите

Дори децата в днешно време познават знамето на Европейския съюз. То е буквално навсякъде. Символиката му е сравнително проста – 12-те златни звезди, наредени в кръг върху син фон, представляват солидарността и хармонията между народите на Стария континент, като и двете олицетворяват съвършенство, пълнота и единство. Историята на знака започва през 1955 г. Тогава една съвсем млада организация – Съветът на Европа, която има за цел да защитава човешките права и да развива европейската култура, след дълго обсъждане приема познатия днес дизайн. СЕ окуражава останалите европейски институции да приемат същия флаг и през 1983 г. Европейският парламент откликва. През 1985 г. флагът е приет за официална емблема на ЕС, който тогава все още се нарича Европейска общност. Скоро се появява още един популярен символ – този на единната европейска валута – €. Експерти на Европейската комисия избират този знак, тъй като „вдъхновението за самия символ € идва от гръцкия епсилон (Є) – указание за люлката на европейската цивилизация – и от първата буква в думата Европа, пресечена от две успоредни линии, показващи стабилността на еврото.” Авторството на дизайна е спорно, като главен претендент е Артур Ейзенменгер, бивш главен дизайнер на Европейската икономическа общност.

5. ООН

Емблемата на Организацията на обединените нации е изработена от Службата по стратегическо обслужване на САЩ през 1945 г. Знакът първоначално бил проект за значка, посветена на конференцията в Сан Франциско, на която е изготвен и приет Уставът на ООН. В същото време, обаче новата организация се нуждаела и от свой официален символ. Генералният секретар предложил на Общото събрание да гласува проект за официален печат и емблема на ООН. Така след малки промени на 7 декември 1946 година се приема вече подготвения за Сан Франциско модел. Одобрената емблема представлява картата на света в полярна азимутна равноотдалечена проекция оградена от маслинови клонки. Двата символа говорят сами за себе си – маслиновите клонки още от  древността са символ на мира. Земното кълбо пък показва територията, на която ООН иска да постигне основната си цел – мира. От тогава до днес организацията се разраства, като създава фонд за закрила на децата (Уницеф), за защита на световното културно наследство (Юнеско) и други, чийто символи също са много популярни. В инициативите на ООН често се включват популярни имена от киното и музикалната сцена като Анджелина Джоли и Боно от U2.

Към Втора част

Автор: Александър Петков

Подобни статии

• Гафът с логото на GAP или колко влиятелни са социалните мрежи?
• Легендарните табели по света – първа част
• Изкуството на пропагандата – част втора
• Коледни картички
• Назад във времето с Медия Дизайн